Плутоний – най-опасното вещество на света е продукт на човешката цивилизация

Плутоний е наименованието на химичният елемент с номер 94 в периодичната таблица. Той е тежък, силно радиоактивен метал и се означава с Pu.

Най-опасното вещество не се среща в природата, a oт своето откриване през 1940 г. досега  се увеличава количеството на свръхотровния отпадък от ядрения синтез.

В края на 1940 и началото на 1941 г. американските учени Сиборг и Макмилън от калифорнийския университет “Бъркли” успели да получат първия грам от тежкия метал Pu 239 при облъчване на уран 238 с неутрони. Според изчисления на експерти в момента в света има над 1400 т плутоний – получен в резултат на работата както на цивилни, така и на военни ядрени реактори. Дори една милионна част от грама е отровна за човека.

Как се заразява човека?

1. Дихателна система: само 27-милионни части от грама са достатъчни, за да предизвикат рак на белите дробове.

2. Храносмилателна система: Ако плутоният проникне в организма чрез устата и стомаха, той попада в кръвообращението и се натрупва в черния дроб и костите. В резултат на това поразеният човек е застрашен от левкемия, рак на костите и черния дроб.

3. Облъчване: Обикновено отделяните от плутония алфа-частици не проникват през външния слой на кожата. Много по-опасни са радиоактивното замърсяване с плутоний или неговите продукти от полуразпада.

Около 1200 тона плутоний от наличните в света количества се падат на цивилни ядрени реактори. Отработените графитни пръти  в ядрените реактори съдържат около 1 процент плутоний – смес от изотопи 238, 238 и 240.

КАКВО СЕ СЛУЧИ: Намериха плутоний в почвата в Япония

Само една пета от този плутоний се обогатява отново. Той се отделя по химически път от графитните пръти. Първоначално учените предвиждали плутоният да се използва отново в ядрените реактори за получаване на нов плутоний и по този начин да се осъществи кръговрат на ядреното гориво. Впоследствие се оказва, че този метод е твърде сложен и скъп за осъществяване, и затова повечето държави се отказват да го прилагат.

Със своя период на полуразпад от 24 410 години плутоний 239 е изключително устойчив елемент. Поради това досега учените не са разработили сигурна концепция за неговото складиране и съхраняване.

Плутоний е наименованието на химичният елемент с номер 94 в периодичната таблица.

Той е тежък, силно радиоактивен метал и се означава с Pu. Принадлежи на групата на актиноидите. Плътността му е 19,8 g/cm³, има температура на топене от 640°С и кипи при 3228°С. Той се среща изключително рядко в природата. Съществуващите естествени количества са от порядъка на няколко атома на няколко тона уранова руда. Почти всички съвременни ядрени оръжия го използват като основен работен материал.

Открит е през 1940 година от американския учен Глен Сийборг чрез облъчване на уран с деутерони. Най-важният му изотоп е Pu-239, с период на полуразпад от 24 360 години. Именно това е най-разпространеният изотоп. Друг изотоп е Pu-244, който се използва рядко, защото излъчва големи количества радиация и освобождава по-малко енергия отколкото Pu-239. Плутоният излъчва големи количества γ-лъчи, и в по-малки количества α- и β-лъчи.

За производството на атомна бомба са необходими двa елемента: високообогатен уран 235 и плутоний 239.

За да функционира една такава бомба, прецизно съдържанието на изотоп 239 трябва да е най-малко 93 процента. Но е възможно да се получат ядрени бойни глави и с плутоний, използван за гориво в ядрени реактори.

Според Международната агенция за ядрена енергия за производството на атомна бомба са необходими 8 кг плутоний. Вашингтонската агенция Natural Resources Defence Council обаче счита, че дори с три килограма плутоний ядрени физици биха могли да създадат смъртоносно оръжие. За учен с изключително високи познания в тази област е достатъчен и един кг плутоний.

Ако една подобна бомба попадне в ръцете на терористи, тя може да унищожи средно голям град като София. Ядрените експерти обаче са на мнение, че засега само САЩ и Русия разполагат с високотехнологично ноу-хау за производство на подобни бомби.

В историята две атомни бомби са били взривени над вражеска страна, като и двете от САЩ по време на Втората световна война.

Първата експлодира на 6 август 1945 над Хирошима и носи названието „Малкото момче“. САЩ пускат и втора бомба над Нагасаки с кодовото название „Дебелакът“, която е от имплозивен тип и носи 6,1 кг плутоний. В резултат почти веднага загиват 120 000 души от наранявания, причинени от експлозиите и от силното облъчване с радиация, а в дългосрочен план умират много повече след години, заради поетите големи дози радиация.