На матурата по български език и литература днес са се явили 4133 кандидати от 5534 заявили участие
Удушиха Петър Берон - удушено ли е образованието в България?София, 31 август 2009г. На държавния зрелостен изпит по български език и литература от септемврийската сесия на матурите на 31 Август се явиха 4133 кандидати от предварително заявилите желание за участие 5534 зрелостници, съобщиха от прес-центъра на Министерство на образоованието. Което означава, че близо 1500 са се отказали или не са се явили по други причини, и ще останат без дипломи за средно образование, според законаите в България. На сесията през септември се явяват зрелостниците, изкарали оценка слаб "две" на матурите през май тази година, или, които не са се явявали тогава на нея. Зрелостниците, които не издържат двете задължителни матури, не могат да получат дипломите си за завършено средно образование. Утре ще се състои вторият задължителен зрелостен изпит по предмет по избор.Корицата на екземпляр на първото издание на “Рибен буквар” от 1824 г. от д-р Петър Берон от музея в Котел. "Буквар с различни поучения" или "Рибен буквар" е първият новобългарски учебник и е издаден в Букурещ. Букварът се състои от предисловие, 8 раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.В действителност само 1-ви раздел представлява буквар. Той включва: азбуката, произнасяне на буквите, въвежда като понятия и обяснения значенията на съществително, прилагателно, глагол, местоимение, предлог, наречие и др. В 3-ти раздел - наречен от Берон "Добри съвети" авторът включва 64 въпроси и отговори за доброто възпитание на детето. в 4-ти раздел - наречен от автора "Умни ответи". Подобно на предния раздел този раздел има ролята да подобри възпитанието на ученика.Названието му "Рибен буквар" идва от рисунката на делфина в края на книгата и с това название той става изключително популярен. Петър Хаджиберович Берон е български просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик. Роден около 1795 г. в Котел, Двайсетина готишен отива в Букурещ, където учи в добро гръцко училище, а по-късно с помощта от сънародници - в различни университети в Европа. Става лекар, но се отдава и на научни занимания. Петър Берон дарява средства за подкрепа на много българси училища. През 1824 г. с помощта на Антон Иванов издава „Рибен буквар“. Учи медицина в Хайделберг и Мюнхен. В Мюнхен слуша лекциите на Фридрих Шелинг и на Лоренц Окен. През 1831 г. защитава докторат и се връща в Румъния. Автор е на около 20 научни труда. Владее девет езика и живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага и Атина. Петър Берон е бил намерен удушен на 21 март 1871 г. в имението си до Крайова, Румъния.
Формалното обучение в България се подкрепя основно от държавата чрез Министерство на образованието и науката. Образованието в България е задължително а децата от 7 до 16 годишна възраст. Българската образователна система съвпада с традициите на континентална Европа. Основните типове на средно образование са: общо образование, професионално образование, езиково образование и чуждестранни училища. Има и частни училища, които вече успешно се конкурират с държавните. В България има 41 висши учебни заведения, които предлагат образование в различни степени и нива. Академичната година за повечето български университети започва около 1 октомври и включва есенен и пролетен семестър. Академичната година покрива 30 седмици. Българските студенти се допускат до обучение след полагане на различни изпити или тестове. Студентите с най-добър резултат се квалифицират за определен брой места за целия период на тяхното обучение. Всеки семестър се следва от изпитна сесия, която обикновено трае около 4 седмици. Изпитите са както писмени, така и устни и се оценяват по шестобална система, като 6 е най-високата оценка, а 2 е най-ниската и означава неуспешно проведен изпит. След завършване на обучението /всички семестри/, студентите трябва да напишат дипломна работа или да положат държавен изпит. Според Закона за висшето образование /приет 1996 г./, университетското образование се състои от три нива: Бакалавър, Магистър и Доктор. Обучението за добиване на бакалавърска степен обикновено е от 4 години, за магистър – още две години, а за докторска – още около 4 години.