08 Сеп Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица).
Международен ден на грамотността (за ликвидиране на неграмотността)
Ден на международна солидарност на журналистите.
09 Сеп Св. праведни богоотци Иоаким и Анна -
родители на св. Дева Мария.
Световен ден на красотата
12 Сеп Световен ден на първата помощ
13 Сеп Международен ден на първата помощ.
Празник на Българските инженерни войски.
-----------------------------------------
Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица)
Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен е църковен празник посветен на рождението на Богородица. В календара на Българска православна църква празника се отбелязва всяка година на 8 септември. Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославния календар посветени на Богородица, празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата. Този празник е първото събитие, свързано с Евангелието. Възпоменава се в настъпващата нова църковна година. Празникът е установен от най-дълбока древност. На този ден православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата. Родителите на Дева Мария - благочестивите Йоаким и Ана, били вече престарели, но нямали деца и много тъгували. За израилтяните това се смятало за голямо нещастие, защото бездетните се лишавали от възможността да имат за свой потомък очаквания Месия.
На един от големите еврейски празници Йоаким поискал да принесе жертва в храма. Първосвещеникът обаче му отказал, тъй като нямал деца и не бил достоен да принася жертви на Бога. Смятайки, че греховете му са причина за бездетството им, Йоаким се отправил в пустинята, където се отдал на пост и молитва. Жена му Ана пък, упреквайки себе си, се обърнала с гореща молитва към Бога да ги дари с дете, като му обрекла бъдещата си рожба. Внезапно й се явил Архангел Гавраил и й открил, че ще роди благословена дъщеря, чрез която целият свят ще получи спасение. Архангелът се явил и на Йоаким в пустинята и му съобщил за бъдещото рождение на Пречистата Дева, чрез която целият свят ще получи спасение и която ще нарекат Мириам (Мария). Православната църква приема, че на 9 декември станало зачатието на Света Ана, а девет месеца по-късно на 8 септември се родила дъщеря им, която по Божията повеля била наречена Мария. Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа, да са здрави и да раждат леко. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден, като едноименният Роженски манастир "Рождество на Пресвета Богородица". Стопанката на дома не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома. Сутринта тя меси голяма пита -”Богородичен хляб”. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до 4-ия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември). На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата - кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, която е отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, което най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след което се раздава за здраве. Пекат се и курабии, гевречета и дребни сладки, които се раздават на сираците, заедно с дрехи и пари. На Малка Богородица всяка невеста, която още няма дете, отива в манастир или черква, носещи името на Пресветата Дева, и там прави курбан. От този курбан се раздава на бедните, защото се приема, че Светата дева е покровителка и на самотните и изоставени хора, утешителка на сирачетата. Именници: Мария (основният е на 15 Август) , Борис, Богдан(-а), Боян(-а), Богомил(-а), Богомир(-а), Богослав(-а), Божан(-a), Божин(-а), Божила, Божидар(-а).Роженският манастир е един от най-интересните и важни религиозни и културни центрове на територията на България, разположен на около 5 км. от гр. Мелник в ниските части на Пирин. Той е най-големият манастир в Пиринска Македония и втори по големина след Рилския в страната. Според летописи, пазени в Атон, Гърция, той е създаден в далечната 890 г. Църквата на манастира – Свето Рождество Богородично, впоследстви дава името си на близкото село Рожен. Манастирът достига своя апогей през 19-ти век, когато служи като регионален духовен център и притежава много земи в околната местност. Краят на разцвета е сложен от известния местен революционер Яне Сандански, който със своите приближени завладява земите му. На 200 метра източно от манастира е гробът му. Днес Роженският манастир е добре поддържан и е отворен за посетители през цялата година.Манастирът има неправилна шестоъгълна форма, като жилищните сгради обграждат красив двор, в средата на който е разположена църквата.Освен с добре запазените стенописи, манастирът е известен и със своите стъклописи и уникални дърворезби. Както и други манастири, така и Роженския си има своя чудотворна икона-защитничка (на Дева Мария), която се пази в кивот в параклиса “Св. Св. Козма и Дамян”. "Скъпи са за нас българските манастири, почетни останки от твърдините, в които се е запазил жив българският народен дух, много време скрижали на отцовския завет и гнезда, из които са изхвръкнали орлетата - възвестители на зората на българското пробуждане. Те са жива и трогателна история на една епоха, толкова славна и толкова мрачна." Иван Вазов



