България – накъде след кризата …

22 януари 2010г. Най-сетне елитът на България се събра заедно, за да решават накъде да поеме държавата след кризата. Инициативата е на президента Георги Първанов и с негово участие, като форумът e в София и е наречен "България - накъде след кризата". Целта на дискусията е да сложи началото на широко обсъждане на приоритетите в различните области на обществения живот и на тази основа да бъде изработена национална стратегия за развитие на страната през настоящото десетилетие - "България 2020". В дискусията участват премиерът Бойко Борисов, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Както и представители на изпълнителната, законодателната и местната власт, на синдикални организации, политически партии, научни, стопански и неправителствени организации, висши учебни заведения, експерти. ФОТО:БТА

Синдикатите: “Доста хора в залата са се пробвали върху пациента България! Докторите, които са поели ангажимента да лекуват страната, да преценят в какви дози ще дадат лекарството.”

Президентът: “Кризата е шанс за “сивия” сектор!” “Трябва да се постигне “определена цена”, а не да се преследва целта “еврозона” на всяка цена!”

Премиерът: “Никак не съм оптимист, че кризата ще мине така, както се иска на всички лидери в света! Оставиха ни на хляб и вода! Къде са чуждестранните инвестиции в България?”

Шефът на БНБ: “Ще трябва да платим цената!”

Президентът Желю Желев: “Пътищата ни са запушен кръвоносен съд!”

Mинистърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков: ”Възстановяването от кризата е много крехко и възможен нов спад в икономиката. Променяме 33 закона!”

22 януари 2010г. Най-сетне елитът на България се събра заедно, за да решават накъде да поеме държавата след кризата.

Инициативата е на президента Георги Първанов и с негово участие, като форумът e в София и е наречен “България – накъде след кризата”. Целта на дискусията е да сложи началото на широко обсъждане на приоритетите в различните области на обществения живот и на тази основа да бъде изработена национална стратегия за развитие на страната през настоящото десетилетие – “България 2020”.

В дискусията участват премиерът Бойко Борисов, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Както и представители на изпълнителната, законодателната и местната власт, на синдикални организации, политически партии, научни, стопански и неправителствени организации, висши учебни заведения, експерти.

Подбрахме части от изказванията на най-влиятелните фигури във власта и “основните играчи”, от които основно ще зависи бъдещето на България през следващите 5-10 години. Текстовете по-долу са предадени абсолютно точно по информация от Президенството, Министерски съвет и българската телеграфна агенция. Направените кратки коментари са на редакцията на ОБЗОР и служат само за подсещане, като не изразяват мнението на показаните имена. Избрали сме за заглавия на всеки участник, това, което според нас, бе казано и носи най-много информация.

Президентът Георги Първанов: “Кризата ще бъде шанс за “сивия” сектор и за радикалните политически сили, и е истинско предизвикателство за лидерите!”

Според президента Георги Първанов най-доброто за страната би било създаването на консенсусен национален проект или обединение по основните проекти за изход от кризата. Това каза държавният глава пред участниците в дискусията “България – накъде след кризата”, за която ви информирахме по-рано и се провежда по негова инициатива.

Георги Първанов посочи, че много по-важни са вътрешните мотиви на нашата активност.  Сега е моментът да си отговорим на въпроса дали искаме пасивно да изчакаме края на световната криза или ще правим политика, която ще ни позволи да стартираме от много по-активни и перспективни позиции в следкрзисната надпревара на националните икономики, посочи той.

Георги Първанов отбеляза, че като държавен глава винаги се е опитвал да подпомогне налагането на един стратегически подход в управлението на страната в стремежа да се избегнат капаните на мандатното мислене и действие. По думите му настъпва времето, в което трябва да се потърсят еднопосочно действие и консолидация на усилията.

Според президента изходният пункт, от който трябва да се тръгне, са състоянието и тенденциите в световната икономика. Според него трябва да се намери отговор на въпроси, като – как да се дешифрира характерът и развоя на кризата в световен, европейски и национален мащаб. Според Георги Първанов много важно е да се определят кои са симптомите, индикаторите и критериите, които биха позволили да се твърди, че започва процес на възстановяване и излизане от кризата и че той е необратим.

Философията на бюджета за 2010 г., начинът, по който започва неговото изпълнение, не създават условия за структурни и ефективни промени в публичните финанси и защитни механизми за справяне с икономическата криза. Това заяви президентът Георги Първанов на дискусията “България – накъде след кризата”, като цитира мнението на екипа от финансисти, с които той работи.

Георги Първанов отбеляза, че трябва да се постигне “определена цена”, а не да се преследва целта “еврозона” на всяка цена. По думите на държавния глава просрочените плащания от 2009 г., поетите ангажименти в бюджета за 2010 г. за допълнително финансиране и силно занижената и консервативна оценка на макроикономическите показатели, могат да доведат до актуализация на бюджета за тази година, добави той.

Вече едва ли някой се съмнява, че най-тежкото и трудно преодолимо социално последствие от кризата са състоянието на пазара на труда и високата безработица, посочи президентът. Той добави, че безработицата ще продължи да расте и това ще бъде основният социален проблем на българското общество.

Сред мерките, които президентът предлага в областта на социалната антикризисна политика, е освобождаването на част от временно свободните средства за здравеопазването, които са на депозит в БНБ и които в края на годината се очаква да достигнат близо 1.256 млрд. лева.

Според държавния глава социалните плащания и програми, управлявани от Министерството на труда и социалната политика /МТСП/ и неговите агенции, са силно застрашени поради намаляването на бюджета на МТСП с около една трета. В резултат на това програми и мерки на пазара на труда и социални помощи се ограничават, като се разчита в бъдеще да се ползват повече европейски пари по оперативни програми. Това създава временно остри проблеми в настоящия момент, които задължително следва да се преодолеят, смята президентът.

Георги Първанов коментира, че на този етап здравноосигурителната система е недостатъчно гъвкава. Сред основните коригиращи мерки, препоръчвани от водещи специалисти и здравни професионалисти за преодоляване на негативните последствия в здравната реформа, са демонополизацията на НЗОК, съкращаването на здравния пакет на задължителното солидарно здравно осигуряване, насърчаването на допълнително частно осигуряване и създаване на конкурентен пазар на здравните услуги.

Кризисните процеси могат да катализират и задълбочат някои от негативните настроения в българското обществото, още повече, че оценката ни за развитието на българския политически модел в последните години не може да бъде позитивен, посочи президентът. Със сигурност кризата ще създаде хранителна среда за социален и политически популизъм, за нови радикални движения и тенденции в българската политика, коментира той.

Президентът изрази удовлетворение, че дискусиите с правителството и в обществото са довели до формирането на единна позиция, която се отстоява в преговорите с партньорите ни по бъдещето на големите енергийни проекти. Кризата не е аргумент срещу, а е аргумент в полза на АЕЦ “Белене”, смята държавният глава. Той допълни, че подкрепя усилията на правителството да запази и развие мястото на ядрената енергетика в т. нар. “енергиен микс” на страната. Убеден съм, че когато се обсъжда европейската стратегия,  2020 г. ние българите можем да участваме именно на този дебат със своите конкретни предложения и дори решения, посочи президентът. По повод проекта за пренос на компресиран природен газ от Азербайджан през Черно море за България, президентът посочи, че този проект може да се изпълни по-бързо от “Набуко” и “Южен поток”, и дава сигурност, каквато никой не може да постави под съмнение.

Стратегическите цели, които бихме си поставили, ще бъдат осъществими при висока обществена подкрепа, включително и чрез диалог между парламентарните партии, синдикатите и гражданските структури, смята президентът. По думите му е добре да се осъзнае, че по време на кризата цената се плаща поединично, след нея ще плащаме всички, ще плаща държавата, ако не е избран навреме правилният път, ако не са направени разумните и перспективни инвестиции и ако не са използвани възможностите.

Кризата ще бъде шанс за “сивия” сектор и за радикалните политически сили, и е истинско предизвикателство за лидерите. От нас зависи към момента, в който излизаме от тунела на кризата, да не сме допуснали увеличаване на дистанцията между нас и останалите страни от ЕС, посочи Първанов. Той допълни, че от кризата можем да излезем разединени, противопоставени и по-слаби, но можем да бъдем и много по-силни и по-единни.

Премирът Борисов: “Никак не съм оптимист, че кризата ще мине така, както се иска на всички лидери в света!”

Всекидневно наблюдавам това, което се случва у нас и в съседни държави, и никак не съм оптимист, че кризата ще мине така, както се иска на всички лидери в света. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов пред участниците в дискусията “България – накъде след кризата.

Министър-председателят отново поздрави президента с днешния форум. Неслучайно го запитах дали това е правено и преди кризата, защото ако са се вслушвали в мнението на експертите, нямаше сега да се налага държавата да е на хляб и вода, защото това ни е оставено от предишното правителство, добави Борисов.

Къде са чуждестранните инвестиции в България – те са в София и на Черноморието, като в София са над 70% в сферата на строителството. За привличането на инвестиции времето е било проспано, каза премиерът.

Всички, които се занимават с финанси, знаят какво означава най-големите световни кредитни агенции да вдигат рейтинга на една държава непрекъснато, и то във времето на финансова и икономическа криза, и да я сочат като най-добре справяща се в Европа, посочи министър-председателят.

На въпрос доколко може да нарасне бюджетният дефицит министър-председателят каза, той може да се движи в рамките на един процент, и добави, че всеки ден се наблюдават финансово-икономическите параметри. Не е случайно вкарването на още един човек, които ще помага в тази сфера, каза Борисов. /Бел.ред. Премиерът визира Илиян Михов, за който ви информирахме по-рано/

Не мога да говоря от името на г-н Мартенс и г-н Барозу, с които Кристалина Георгиева имаше среща, но мога да ви уверя, че впечатленията, които е оставила, са изключително силни, каза Бойко Борисов, отговаряйки на въпрос за новото предложение на България за еврокомисар. Мисля, че в момента България има кандидат за еврокомисар, които надвишава всички останали кандидати като ниво и качество, добави Борисов.  /Бел.ред. По този начин премиерът за първи път официално потвърждава мнението, че Румяна Желева НЕ е била подходящият кандидат за постовете на Еврокомисар и министър на външните работи – ПРИПОМНЯМЕ:Българка от САЩ – комисар в Европа/

“Демокрацията е хубаво нещо, всеки може да застане и да си каже мнението. Оставям на политическите партии да преценят дали да подкрепят промените в кабинета, или не”, каза премиерът в отговор на въпрос за изразени възражения за липсата на консултации по въпроса. По отношение на самите промени премиерът заяви, че ги смята за правилни. Народът ясно ни е дал правото да подберем такъв състав, който да ни представя добре, и това съм го направил, заяви Борисов.

Президентът Желю Желев: “Пътищата ни са запушен кръвоносен съд!”

Политическата ни класа се оказа неспособна да разбере ключовата роля на съвременната транспортна комуникация, по-специално на магистралите. Това мнение изрази президентът /1990-1997 г./ Желю Желев, който участва в инициираната от президента Георги Първанов дискусия “България – накъде след кризата”.

Желев отбеляза в изказването си комуникационната и главно транспортната инфраструктура, която по думите му има ключово значение за икономиката. След установяването на демократичния режим в България има около 200-250 километра построени магистрали, отбеляза Желев. Ако за това имаше необходимото разбиране, отдавна трябваше да сме забравили изграждането на двете основни магистрали в посока изток-запад – “Хемус” и “Тракия”, посочи той. Желев сравни българските транспортни комуникации и стопанския ни живот със запушване на кръвоносен съд, който не може да подхранва тъканите.

Желю Желев говори и за енергетиката, като по думите му България не бива да се отказва от амбицията да бъде енергиен център. Не бива да се отказваме и от нефто- и газопроводите през България, от ядрената енергетика, смята Желев.

Mинистърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков: ”Възстановяването от кризата е много крехко, факт който в доклада си отбелязва и СБ с предупреждението за възможен нов спад в икономиката. Променяме 33 закона!”

Първостепенната ни задача е да запазим стабилна и работеща икономика, дори с цената на краткосрочни лишения и непосредствения пример за това е Бюджет 2010, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на дискусията “България – накъде след кризата”, която се провежда по инициатива на президента на България Георги Първанов.

Отговорността на правителството е голяма, защото то има лостове за осъществяване на икономическите политики, но то няма монопол към генерирането на идеите, нито претенциите, че основният икономически, финансов и интелектуален капацитет е съсредоточен в държавната администрация, заяви Трайков.

Министърът посочи, че засега възстановяването от кризата е много крехко, факт който в доклада си отбелязва и СБ с предупреждението за възможен нов спад в икономиката. Той посочи, че амбицията на правителството е в края на мандата в България да бъде една от най-бързо развиващите се икономики.

Министър Трайков припомни, че в краткосрочен план правителството залага на запазването на стабилността на валутния борд, активизирани са усилията към присъединяването на ERM2, социално-осигурителната тежест вече беше намалена с два пункта, а до края на мандата се предвижда с още три, запазена е една от най-ниските ставки на корпоративния данък, а ДДС не беше повишен.

Министърът съобщи, че тази година по данни на  редица анализатори България ще бъде на първо място в ЕС по преки чуждестранни инвестиции като процент от БВП.

До края на февруари ще са готови текстове за промяна на закони, свързани с инвестициите, като преди това те ще бъдат обсъдени със заинтересовани организации, каза министър Трайков.

Трайков каза, че бизнесът тази година ще може да разчита на нови 460 млн. евро по оперативната програма. Една от процедурите, които ще бъдат открити по оперативната програма тази година е свързана с подпомагане на фирми, пострадали от кризата и сега се уточняват критериите.

Вече е анализирано въздействието върху бизнеса на 33 закона и до края на февруари, предстои приемането от МС на план за действие по промяна в тях и до края на година ще бъде подготвен подобен анализ и за други 20 закона, каза министърът.  Той допълни, че 2012 г. административната тежест трябва да бъде намалена с 25 на сто.

Mинистърът на труда и социалната политика Тотю Младенов:”Диалог с всички!”

Започват преговори с работодатели и синдикати за подписване на пакт за развитие на България в следващите три и половина години, съобщи министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов пред участниците в дискусията “България – накъде след кризата” . По думите му неслучайно социалният диалог се приема от страните в ЕС като една от най-сериозните икономически мерки за стабилизация и излизане от кризата.

Управителят на БНБ Иван Искров:”България е една от малкото страни в света, където не е имало банкова криза! Tрябва да бъде запазен Валутният борд. 3-те мита за банките! ”

Кризата ще си отиде по същия начин, по който и дойде, и това ще се проличи най-вече в отраслите, които са експортно ориентирани. Това каза управителят на БНБ Иван Искров в дискусията “България – накъде след кризата”. По думите на Искров – вече се наблюдава намаляване на спада в някои отрасли както и увеличение на производството най-вече в добивната и преработващата промишленост.

Остават проблеми, които сами сме си навлекли на главата с безумни инвестиции в отрасъла строителство. Трябва да бъдем готови да си платим цената в тази област, коментира банкерът.

По думите му икономическата активност у нас се е свила, но България е една от малкото страни в света, където не е имало банкова криза. Няма криза и на публичните финанси както е било на много страни в света.

Три са основните митове за българската икономика, които са били създадени от учебникарския подход и сравняването на несравними неща, смята Искров.

Първият мит е свързан с дефицита по текущата сметка и за това, че БНБ в условията на криза щяла да бъде изпразнена от резерви, както и че валутният борд нямало да издържи. Всичко това не се случи! Валутните резерви на Централната банка не само, че не се намалели, но и са останали същите при условие, че е имало значителни харчове в края на 2008 г. За 2009 г. резервите са почти същите както и през 2008 г. и възлизат на 12,9 млрд.евро.

Вторият мит е, че фиксираният валутен курс не позволява на страната адаптация. И като износ, и като състояние на растежа не сме по-зле от страните с плаващи валутни курсове. Дори обратното – дава се стабилност на инвеститорите.

Третият мит е, че ще има лавина от лоши кредити, недостигаща ликвидност и че чуждите банки ще се изтеглят. Фактите говорят, че кризата е засегнала бизнеса на банките – двойно са спаднали печалбите на българската банкова система. Въпреки това банките остават с печалба. Банките майки не са се оттеглили, но и са се ангажирали пред централната банка за развитие на своите поделения в страната.

Според Искров няма спор, че до влизане в еврозоната у нас трябва да бъде запазен Валутният борд.

Президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев: „Като гледам залата, доста хора от участващите са се пробвали върху пациента България”

По добре е да поговорим за България в кризата, а не за България след кризата. Докторите, които са поели ангажимента да лекуват страната, да преценят в какви дози ще дадат лекарството. Това каза президентът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Конкретиката за мерките трябва да се води на друго място, смята Тренчев. По думите му „нещата в страната са много зле”. „Като гледам залата, доста хора от участващите са се пробвали върху пациента България”, коментира още той. По думите му страната ни се нуждае отчаяно от инвестиции, но провежданата до този момент политика в това отношение прогонва инвеститорите от сраната. Нека новият вицепремиер има такъв ресор, предложи Тренчев.

В момента нещата трябва да бъдат наредени по приоритети и в този смисъл социалната политика не трябва да се поставя на преден и основен план, смята Тренчев.