
Въпреки че не е пустинен обитател, силиврякът е световен рекордьор по издържане на засуха. Ботаниците са установили, че той може да преживее 31 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално. Haberlea rhodopensis е предледников реликт, чиято "възраст" е по всяка вероятност над 2 милиона години! Разпространен някога по цяла Европа, днес той се среща само в Стара планина, Средна гора, Родопите и Тракийската низина. Kолекционерите, които го притежават, далеч не са много. Той расте на туфи - по влажни, предимно сенчести места. През април и май израстват по едно или повече стъбла, високи до 15 см, на чийто връх разцъфтяват от 1 до 5 бледорозови до виолетови фуниевидни цветове. Цветето е намерено най-напред в Родопите през 1834 г., а става достояние на науката като нов род през 1835 г. благодарение на заслужилия изследовател на Балканите, унгареца Имре Фривалдски, който му дава името на своя учител - унгарския ботаник Haberle. По информация във в. "Новинар" от 4 септември 2004 г., Haberlea rhodopensis се изследва от НАСА и руски секретни лаборатории заради своите изключителни качества.
498 растения се срещат само в България или на Балканския полуостров

Въпреки че не е пустинен обитател, силиврякът е световен рекордьор по издържане на засуха. Ботаниците са установили, че той може да преживее 31 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално. Haberlea rhodopensis е предледников реликт, чиято "възраст" е по всяка вероятност над 2 милиона години! Разпространен някога по цяла Европа, днес той се среща само в Стара планина, Средна гора, Родопите и Тракийската низина. Kолекционерите, които го притежават, далеч не са много. Той расте на туфи - по влажни, предимно сенчести места. През април и май израстват по едно или повече стъбла, високи до 15 см, на чийто връх разцъфтяват от 1 до 5 бледорозови до виолетови фуниевидни цветове. Цветето е намерено най-напред в Родопите през 1834 г., а става достояние на науката като нов род през 1835 г. благодарение на заслужилия изследовател на Балканите, унгареца Имре Фривалдски, който му дава името на своя учител - унгарския ботаник Haberle. По информация във в. "Новинар" от 4 септември 2004 г., Haberlea rhodopensis се изследва от НАСА и руски секретни лаборатории заради своите изключителни качества.
20 900 вида насекоми хвъркат в Родината
2010 – година на биологичното разнообразие
