Само софиянци и висшисти се чувстват по-добре

Статуята на Св. София в центъра на столицата е един от символите на късмета за идващите от провинцията, които търсят работа и по-добър живот в страната си. Едва 5% от анкетираните българи в България твърдят, че живеят по-добре - това са главно живущи в София и висшисти. По непотвърдени данни населението на най-големият град в Родината ни е достигнало 2 милиона души.

Всеки 4-ти българин очаква положението му да се влоши

70% от хората на възраст 50-59 години твърдят, че живеят по-зле, като това са нискообразованите, жителите на селата, безработните

Над 55% не знаят дали ще платят парното и тока, и дали ще могат да си купят стоки от първа необходимост

Най-младите и пред-пенсионерите остават трайно безработни

1/20 не могат да погасят кредитите си – най-много са работниците

Младите до 40-годишна възраст най-големи оптимисти за повишение на жизнения си стандарт през следващите няколко години.

17 Март 2010г. Общо 61% от българите заявяват, че през последната година жизненият им стандарт се е влошил, сочи национално представително проучване на НЦИОМ, направено сред 1214 души, което получихме в Лос Анджелис по имейла.

Едва 5% от анкетираните твърдят, че живеят по-добре – това са главно жители на София и висшисти.

Най-засегнати са хората на възраст 50-59 години – 70% от тях твърдят, че живеят по-зле, като това са нискообразованите, жителите на селата, безработните.

Негативните промени засягат и почти всички обществени прослойки – това показва високият дял на определящите, че живеят по-зле, коментират социолозите.

Те отчитат, че за голяма част от анкетираните страховете от кризата вече са реалност. Според данни на НЦИОМ от март миналата година най-големите опасения са се отнасяли до евентуална невъзможност за посрещане на битовите разходи – за парно, за ток. Това са заявили тогава 57%. Днес 56 на сто отговарят, че имат реални затруднения при плащането на тези сметки.

Общо 51 на сто от българите преди година са се притеснявали, че няма да могат да си купуват обичайните вещи за лична употреба. Днес 55 на сто твърдят, че реално се ограничават от стоки от първа необходимост.

Временната безработица преди година е била основен страх за 38%, а 36 на сто са се опасявали, че може да останат трайно безработни. Днес 13% казват, че временно са без работа (най-често това са хора на възраст между 30 и 39 години), а 16% определят себе си като трайно безработни и не виждат перспектива за скорошно решаване на проблема – предимно най-младите и хората в предпенсионна възраст.

Преди година 22 на сто са се страхували, че в условията на криза няма да могат да изплащат кредитните си вноски, а сега всеки пети от българите твърди, че среща трудности да погасява кредитните си задължения. Най-големи затруднения по обслужването на своите кредити изпитват хората на възраст между 30 и 59 години, работниците и заетите в частния бизнес.

Данните показват, че една трета са оптимисти за жизнения си стандарт през следващите няколко години. Това по-често са млади хора на възраст до 39 години, предимно жители на малките градове и безработни. Според социолозите, оптимизмът на тези хора едва ли се отнася до реално повишаване на стандарта, а по-скоро става дума за овладяване на тенденцията към обедняване на тези прослойки.

Всеки четвърти българин очаква занапред положението му да се влошава. Подобна перспектива виждат пред себе си най-често възрастните хора, но и една трета от заетите в частния бизнес.