Априлското въстание – срам и гордост

"Хвърковата чета на Бенковски", худ. проф. Димитър Гюдженов. Важно място в героичното Априлско въстание със своята военно-политическа дейност заема Хвърковатата чета под ръководството на Георги Бенковски. Създадена за да бъде “навсякъде и никъде”, според думите на Бенковски, четата и нейният енергичен ръководител изиграли голяма роля за разширяване обсега на въстанието, за повдигане дъха на населението, за разузнаване движението на противника и за оказване на помощ на въстаниците по места. /кликнете върху снимката за ПОСТЕР - голям размер/

20 април 2010г. Априлското въстание избухва на на днешната дата през 1876 г. по стар стил и е връхна точка в развитието на българското националноосвободително движение през Възраждането, като показва не само жертвоготовността на българите да воюват с оръжие в ръка за своята свобода, но и демонстрира политическата зрялост на българското възрожденско общество и неговата ясна воля за самостоятелно развитие.

Негова задача е възстановяване на България като държава след пет века Османска власт. То е резултат от зародилия се през 18-ти и развил се през 19-ти век в Европа буржоазен национализъм, насочен срещу съществуващата на континента имперска система на държавно управление.

Априлското въстание е най-мащабното проявление на желанието на българската буржоазия да предизвика радикален поврат в политическото положение на българския народ. За съжаление в историческите условия, в които се развива българското възрожденско общество, то не успява да създаде икономически силна и политически подготвена буржоазия, която да доведе до победен край националната революция, каквато роля реално изиграва Априлското въстание.

Другата голяма причина е, че въстанието е подкрепено само “на думи”, а не “на дела” от другите държави по света. Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 – 2 месеца, като решението за избухването е взето от отделни активисти на БРЦК (т. нар. Гюргевски комитет), то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. Т.е. България, която е “основната и последна бариера на мюсюлманите към Европа и Светът са оставени “сами да се оправят”.

Въпреки 5-вековната роля на Родината ни на “затворена врата” за Турската империя към Аристократична Европа и света, българите са оставени не само 5 века “по чалма”, но и да бъдат унижавани и клани, като животни.

За Русия се казва, че “ни е освободила от турско робство,” което е така! Но е истина и друго, че Русия не ни отпуска оръжие за борбата с турците по време на безмилостното Априлско възстание и така дава възможност на пашите да осъществят своето злокобно дело към “българските гяури”. Само един “мек” пример. Главен ръководител на екипа, създаден за ликвидация на въстанието е Мидхат паша – дотогавашен валия на Русе, хитър, ловък и заклет враг на българите, председател на комитета ,,Сюлерге” (метла), основан за изтребване на християните. Негови са думите, че ,,Русия може да дойде да освободи българите, но дотогава няма да остави нито един жив българин.”

Не е за пропускане да отбележим доброто военно положение на турците в България по онова време. През 1876 г. на териториите на днешна България има 30 турски гарнизона / низам /. Турция се готви за война със Сърбия и за целта мобилизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието, или много близо до него.

Ако трябва да обобщим, то причините за пълната загуба на Априлското въстание са прибързаното обяваване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия, неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост. Можем да кажем, че каквото и да е, Априлското въстание е изцяло българско дело, тъй като неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

“Ненко Музиката пее на турците”

Друга причина е националното предателство на българин, което объркало начало и предизвикало по-ранното избухване. По времето на единствено създаденото военно подразделение в IV окръг (от общо 4) под ръководсвото на Георги Бенковски – постоянно действаща въстаническа милиция контролираща подготовката за въстание, тя правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за “предприятието” обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на “мирната рая”. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото “Кърваво писмо”.

Още следобеда на същия ден (20 април 1876 г.), съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, Георги Бенковски преждевременно обявил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Тогава започва голямата и страшна трагедията с българския народ по време на потушаването на Априлското въстание. Провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести и репресии, дори още преди да е започнало на някои места.

“Великият Стамболов в ролята Велик Плъх”

На 26 април са арестувани и по-късно обесени Георги Измирлиев и Иван Панов. Стефан Стамболов научава за провалите, но нито отменя въстанието, нито го оглавява и се скрива неизвестно къде и оставя въстанието в своя окръг на собствената му съдба. След три месеца той, се появява в Румъния и започва отново да агитира за незабавно подготвяне на следващо въстание в България.

1 наш “лъв без нокти” на “50 феса с маникюр” – кой кого ще изяде

На 29 април в селата западно от Търново сформират голяма чета (200 души) – четата на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков – Бунито. Четата се отправя през нощта към Габрово и на 29 април достига Дряновския манастир. Манастирът е обкръжен от близо 10000 души редовна войска и башибузуци под командването на Фазлъ паша. Битките между шепата наши “лъвове без нокти” – въстаници почти без оръжие и 50 пъти повечето турски фесове продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив при който загиват по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.

От Габрово и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода Цанко Дюстабанов. Четата се придвижва на запад и се включва в бойните действия в помощ на въстаналите села между Габрово и Троян. На 9 май четата е разгромена и оцелелите четници отстъпват в Балкана. На 11 май четата е окончателно разгромена след тежък ръкопашен бой под връх Марагидик. Цанко Дюстабанов е заловен и по-късно обесен в Търново.

Трявна и околните села на 5 май се образуват чета от 80 души с войвода Христо Патрев и е разбита. Селата между Троян и Габрово въстават масово и образуват свободна въстанническа територия.

В Сливенския революционен окръг подготовката за въстание е слаба и е възприета четническа тактика. Чак на 3 май е сформирана чета комитетски дейци от Ямбол и Сливен начело със Стоил войвода и военен съвет в състав Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Георги Дражев. На 13 май в областта Сатмачешма четата е обкръжена и всички са избити.

“Страх лозе пази”

Въстанието не избухва във Врачанско поради големия брой турски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия и малодушието на местните комитетски дейци. Жителите на 18 села напускат родните си места и бягат в Сърбия и Румъния. На 12 юли 1876 част от четниците на Филип Тотю се отделят в нова чета и под командването на войводата Сидер Грънчаров навлизат в България по билото на Стара Планина с цел да се присъединят към предполагаемото въстание. След многобройни сражения и последните групи четници окончателно са разбити в Троянския балкан.

“Куршум в тила”

Христо Ботев подготвя чета във Влашко, чиято цел е да подпомогне въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността и наброява 205 души. Ботев се е погрижил чрез Димитър Горов да извести телеграфически един френски и един швейцарски вестник за българското въстание и за преминаването на въоръжен отряд от българи, които отиват да се бият за свободата на родината си. На 17 май 1876 г. четниците превземат командването на парахода “Радецки” и го заставят да спре до българския бряг при село Козлодуй, където слизат и оставят да параходът отплава без проблеми. Ботевата чета е шпионирана от турците още на територията на Румъния. Дори има описание на войводата. Военните части са в готовност. При слизането в Козлодуй на 17 Май, чрез телеграма е заповядано да се отправят части от Видин и Русе.

С бърз преход четниците на Ботев се отправят към Враца, след кратка почивка достигат с. Баница, но там са пресрещнати от башибозук и черкези. Поради това четата се оттегля към височината Милин камък. Завързва се сражение в което към 14 ч. се присъединяват и пристигналите от Враца две роти редовни войски с две оръдия. През нощта четата пробива обръча и до сутринта на 1 юни достига Веслец. Тук четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че

въстанието там не се е състояло.

Ръководството решава да се оттегли към Балкана. Призори четата достига района на връх Таушаница. Тук ги нападат два табура пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е пак впечатляващо – около 10:1 в полза на турците. Ето защо четата се отправя към връх Вола и заема отбрана по височините Камарата, Купен и Околчица. Вечерта боят затихнал и Христо Ботев заедно с щаба се събират около една скала за да решат действията на четата за следващия ден.

В това време с единичен изстрел в тила е убит войводата Христо Ботев.

Войновски е избран за негов заместник. На 13 юни в района на с. Шипково четата е разбита окончателно.

И на върха да си – като си сам падаш!

След обявяването на въстанието властта в Панагюрище била поверена на Военен съвет, още известен като Привременно правителство начело с Павел Бобеков. Окръгът бил разделен на два района, като Волов и Икономов заминали за източния (Копривщица, Клисура, Карлово). Със своята конна “хвърковата чета” Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка(сега Оборище), Поибрене, Баня и др. На 22 април в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня. До този момент движението се развивало възходящо, обаче от първите му дни още срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен противник.

Към въстаналите райони скоро били насочени и редовни турски части /низам/ и мобилизирани “редифи” (запасняци). Срещу 8-10 000 зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени 10 пъти повече башибозуци и редовна армия, снабдена с артилерия. Още на 26 април под напора на 2000 души паднала Клисура, а Карловско въобще не успяло да въстане. Лагерът на Еледжик, въпреки отчаяната съпротива, бил разгромен на 1 май, а стеклите се в него българи, вкл. жени и деца, били зверски избити.

На 30 април турците опожарили и самото Панагюрище, а Копривщица се спасила от разорение с цената на голям откуп.

На 2 май е превзета Перущица, а на 4 май турска войска от 10 000 души превзема Батак и избива местните жители потърсили убежище в църквата. Брацигово пада на 7 май след пристигането на редовна войска, след близо триседмична тежка обсада. Защитата на Брацигово е най-добре организирана от всички въстанически пунктове, брациговчани разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели атаки срещу заобикалящите ги османски сили.

Отделни въоръжени групи от Средногорието успели да се оттеглят към Балкана, а стотици жени, деца и старци потърсили спасение в околните гори. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от неочакваните дъжд и сняг. В районите на Троянския и Тетевенския Балкан се изтеглят почти всички чети от Средногорието и I окръг и тази част на Балкана става свидетел на разгрома им и избиването на бунтовниците.

Н. Обретенов заедно с Н. Славков е определен за ръководител на отделен окръг — Софийския, който както сам той пише, обхваща областите и „къде Македония”. При създадената обстановка – арестуването на Славков и оттеглянето на Обретенов във Влашко — до фактическо изграждане на самостоятелен революционен окръг тук не се стига. Преждевременното избухване на въстанието осуетява надигането на заговорниците в Разложката котловина.

След като Васил Левски създава Вътрешната революционна организация, БРЦК му изпраща Димитър Общи за помощник. Той самият се предлага за революционен апостол в Македония, но Левски му няма доверие и отказва. Така на практика Македония не е включена в революционните планове.

Героизмът и саможертвата на българския народ, както и изключителната жестокост, с която Априлското въстание е смазано, предизвикват широк международен отзвук.

Чуждите дипломати и журналисти, които от близо следят кървавите събития в България, подробно запознават своите правителства с истината за положението на страдащите българи. В най-четените европейски вестници са публикувани над 3 хиляди статии в подкрепа на българската кауза.

Представители на демократичната общественост в големите страни организират митинги, протестни събрание и шествия, на които изказват съчувствие към подвластното християнско население в Османската империя и настояват за смяна на политиката спрямо Високата порта.

В Цариград е съставена специална международна анкетна комисия с участието на княз Алексей Церетелев – секретар на руското посолство в Цариград и управляващ консолството в Одрин, Юджийн Скайлер – секретар на американското посолство в Цариград и журналистите Дж. Макгахан и К. Шнайдер. Комисията посещава районите на въстанието и в подробен доклад излага разобличителни доказателства за извършените от турците масови зверства.

Материалите на международната анкетна комисия намират особено силен отзвук във Великобритания, където впечатленията на Дж. Макгахан се появяват на страниците на в. “Дейли Нюз”, а опозицията, начело с Уйлям Гладстон, предприема масирана атака срещу външната политика на Дизраели. Самият Уйлям Гладстон публикува своите памфлети “Българските ужаси и Източния въпрос” и “Уроци по клане или изложение на конфликта между Портата и България през май 1876”. В кампанията срещу Портата се включват Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд и др. известни английски политици и общественици.

И във Франция редица изтъкнати публицисти като Ив дьо Вестин и Емил дьо Жирарден отпечатват множество материали в защита на пострадалото българско население.

Задълбочаващата се Източна криза предизвиква бурни дебати и в германския Райхстаг. В една своя реч Бисмарк заявява, че Турция не може да има повече място в Европа.

Митинги в подкрепа на българите се организират в Рим, Милано, Торино. Дж. Гарибалди се обръща дори с писмо към революционната българска емиграция в Букурещ.

Солидарност с българския народ демонстрират чехи, унгарци, румънци и др. европейски народи.

Най-голям отзвук обаче Априлското въстание има в Русия, където славянските комитети разгръщат изключително широка кампания срещу турските зверства.

Но никоя държава не подпомага материално или по друга ефективна форма българските въстанници и народ. Всяко желание остава само в “писмена” и “говорима” форма.

Все пак България е имала полза от своето само нейно въстание – Априлското!

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание,

макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава.

Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България.Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската война.