Почина Олимпийският символ

1974г. Самаранч вдигнал ръка в хитлеристки поздрав, снимката която взриви света. ФОТО: Таймс, Лондон

Бившият председател на Международния олимпийски комитет (МОК) Хуан Антонио Самаранч се родил в много заможно семейство, служил на фашисткия испански диктатор Франко, президент на родните си олимпийци, за да бъде избран за шеф на МОК в Москва

Живеел разкошно и охолно, спял само в най-скъпите хотели, изисквал да му казват “Ваше Величество”, спасил МОК от финансов колапс, по негово време са най-много корупционните и допинг-скандалите в най-висшата спортна световна организация

21 април 2010г. Почина човекът, превърнал се в симвпол на международното олимпийско движение и бивш председател на Международния олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч почина на 89-годишна възраст, съобщиха на сайта на организацията.

Преди това Самаранч е бил приет в болницата Кирон в Барселона през уикенда с оплаквания от болки в областта на сърцето. Олимпийското величие страдаше от редица здравословни проблеми след оттеглянето си от поста на най-влиятелна фигура в световния спорт. Оттогава влиза няколко пъти в болница, като последния път беше преди седмица в Монако заради същите сърдечни проблеми.

1967г. Самаранч с фашистка униформа на клетва в Испанския "парламент" с фашисткият диктатор генерал Франко.

Хуан Антонио Самаранч е роден през 1920 г. в заможно семейство в Барселона. Завършва висшия институт по бизнес в града. Преди да бъде избран за главен отговорник по спорта в режима на Франциско Франко, е бил водач на испанския отбор на редица олимпийски събития (шеф на испанската делегация за игрите в “Кортина дАмпецо 56”, “Рим 60” и “Токио 64”). През 1967 г. става президент на испанския олимпийски комитет и член на МОК. От 1974 до 1978 г. е вицепрезидент на МОК. Бил е посланик на Испания в Съветския съюз и Монголия от 1977 до 1980 г. През 1991 г. получава титлата маркиз от краля на Испания.

Избран е за президент на МОК на 83-та сесия на организацията, която се провежда в Москва. По време на управлението си успява да промени олимпийското движение във финансово стабилна организация с множество телевизионни сделки и договори със спонсори. Въпреки че източният блок бойкотира игрите в Лос Анджелис през 1984 г., броят на страните присъединяващи се към МОК не престава да расте. Самаранч изтъква желанието си на олимпиадите да участват само най-добрите атлети, с което тотално отпада идеята за “Oлимпиада на аматьорите”.

Най-голямото му постижение по време на управлението е именно спасяването на МОК от финансовата криза през 70-те години на 20-ти век. Поради сключените сделки за милиони долари, той е и силно критикуван поради комерсиализацията на идеята за олимпийските игри.

Самаранч успя да дойде на последната олимпиада във Вакувър, въпреки болестите си.

Самаранч се прочува и с бохемския си начин на живот. Той настоява към него да се обръщат с “Ваше Превъзходителство”, вози се в скъпа лимузина и винаги отсяда във възможно най-скъпия хотел в града, който посещава. Парите, които използва за тези цели са от МОК. Критикуван е и поради допинг скандалите и ширещата се корупция по негово време. В тези години начело на Българският олимпийски Комитет (БОК) е Иван Славков – Батето, зетят на комунистическият лидер на България за периода до 1989г.  Самаранч силно лобира за избиране столицата на неговата Родина – Мадрид за домакин на летните олимпийски игри през 2012-а.

Хуан Антонио Самаранч беше смятан за най-важният човек в спорта, докато ръководеше МОК от 1980 до 2001 г.