ПРАЗНИЦИТЕ 9-15 Август + времето

Православното християнство почита Богородица като най-големия светец, като първия по значение след Бога. Нейният образ е широко застъпен в православната иконография, химнография и литургика. На нея са посветени някои от най-големите църковни празници. Молитвите, отправени към Богородица имат особено значение, тъй като тя е най-близо до Бога и съответно е най-решаващият ходатай за молещия пред Него. Независимо от това от православна гледна точка, Мария е човек като всички останали и всичките ѝ заслуги се изразяват в нейната непорочност и святост.В много църкви и манастири иконата на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. Такава е най-старата светиня на Троянския манастир, иконата „Пресвета Богородица Троеручица”. Най-голямата светиня на Бачковския манастир „Успение Богородично” е чудотворната икона на Божията майка. Тя благославя поклонниците, поставена на специално място в съборната църква. Старо предание я отрежда като творба на св. апостол Лука.

Много Голям Празник тази седмица в Неделя … и Много Хубаво Време … Вижте чудотворните икони в България …

09 Авг Ден на Военноморските сили

12 Авг Международен ден на младежта

13 Авг Международен ден на леворъките

15 Авг Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица) (Dormition of the Theotokos) Празнуват всички, които носят името Мария, Марияна, Марио и техните производни. Също Преслав (а), Панайот.  Разрешава се риба – последният ден от Богородичните пости.  Обредна трапеза: жито, царевица, тиганици, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, грозде, диня

“Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!” Тропар

На 15 август честваме най-значимия от християнските празници, посветени на Божията майка – Голяма Богородица. Празникът е познат още като Успение Богородично и отбелязва вечното заспиване, смъртта на Богородица.

Успение на Пресвета Богородица – ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА

Светата Църква нарича кончината на Божията майка “успение”, а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът – на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

Чудотворна икона на Богородица от Троянския Манастир

Богородица (на латински: Virgo Maria, Deipara, гръцки: Μαρία, Θεοτόκος, Θεομήτωρ, иврит: מירים, арабски: مريم) според християнската традиция се нарича Мария, майката на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Йосиф. Известна е с различни прозвища като Дева Мария, Светата Майка, Мадона и други. Тя е най-почитаната светица в православието и католицизма. Една от трите съвършени жени в исляма.

Счита се, че празникът “Успение на Пресветата Богородица” е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от 1-ви до 15-ти август. Празникът продължава 9 дни.

Раздават се, предварително осветени в църква, от първите плодове за сезона – грозде, дини, както и обредни хлябове за здраве и за “Бог да прости умрелите”. За здраве се колят курбани и се правят сборове, обикновено, където св.Богородица е патрон на местната църква.

Чудотворна икона на Богородица от Роженския манастир.

Вярва се, че Богородица помага на бездетни жени да се сдобият с рожба – Затова на празника Успение Богородично младите булки и невестите без деца носят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя, и ги поставят под иконата на светицата. Жените закачат на иконата и вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на бебе, и палят големи свещи с надеждата да забременеят скоро.

Някои обреди, изпълнявани на празника Успение Богородично, разкриват народната вяра в лечителските способности на Божията майка. Тя прогонвала болестите „вдън гори тилелейски” и била посредник между баячката и отвъдния свят. На празника й болни и недъгави обещават, ако оздравеят, да дарят на едноименна църква или манастир сребърен вотив, изобразяващ болната част от тялото, или обричат като дар добиче – овца, крава, теле.

Болни и бездетни поръчват на златари сребърен обков на ръката на Богородица, който залепват на иконата й. При различни заболявания баячки и лечители призовават Божията майка на помощ. На празника й се спазват и определени забрани – жените не похващат никаква женска работа, за да са здрави децата им. От този ден до празника Рождество на Пресветата Богородица – 8 септември, народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и да шият, за да е здраво цялото домочадие. Неотменна част от празника е освещаването и даряването с първите прибрани плодове – дини, пъпеши, грозде и мед. Изпичат се и се раздават и колачета от „новото” тазгодишно жито.

Българинът знае, че до Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. Стара поговорка гласи: „До Богородица сламата става на жито, а след Богородица житото става на слама”.

Света Богородица е покровителка на пчеларството – На патронния си празник пчеларите отнасят в черквата медените пити, да ги освети свещеникът. После ги раздават с пожелание за берекет и здраве по пчелите.

15 Август – Успение на Пресвета Богородица е последният ден в който НЕ се ядат животински продукти и приключват двуседмичните Богородични пости – разрешена е само рибата.

През май 2007 г. три чудотворни икони на Св. Богородица - от Рилски, Троянския и Бачковския манастир, се събраха в пред катедралния храм "Св. Ал. Невски" в София Фотограф: Асен Тонев/Дневник

В България над 200 са църквите и манастирите, които носят името „Успение Богородично”, като най-големите са Бачковският и Троянският манастир. В близост до столицата ни се намира една от най-старите обители в България, посветена на Света Богородица – Драгалевският манастир „Света Богородица Витошка”.

В много църкви и манастири иконата на Богородица се смята за чудотворна и лечебна. Такава е най-старата светиня на Троянския манастир, иконата „Пресвета Богородица Троеручица”. Най-голямата светиня на Бачковския манастир „Успение Богородично” е чудотворната икона на Божията майка. Тя благославя поклонниците, поставена на специално място в съборната църква. Старо предание я отрежда като творба на св. апостол Лука

ЖИТИЕ

Успение на Пресвета Богородица (когато починала)

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

В едно древно послание, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем: “Много са у нас жените, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква благодат: в гоненията тя е благодушна, при сиромашия и лишения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, но им прави добро, в щастие е кротка, към бедни е милосърдна и им помага, колкото може. Но не търпи въставащите против нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на верните във всяко добро дело. А особено обича смирените, защото сама във всичко е смирена”.

Езичниците и юдеите, които мразели християните, негодували против Божията Майка заради уважението, с което се ползувала. Като знаели, че тя често посещава местата, гдето страдал Иисус Христос, те я следели, за да я убият. Но Господ пазел пречистата Дева и й готвил славно успение!

Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: “Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!” И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. …

Чудотворна икона на Богородица от Бачковския манастир.

… Тя известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото Й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. …

… Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, които сега били пръснати по цял свят да проповядват Евангелието. И желанието й се изпълнило. По чудесен начин всички апостоли, освен Тома, били пренесени в Йерусалим и изведнъж в едно и също време се явили пред вратите на нейния дом. Заедно с другите апостоли дошъл и св. апостол Павел с учениците си Тимотей, Дионисий Ареопагит и Йеротей Атински. Всички били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, Който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят …

… Настъпил денят на нейното преставяне. От сутринта свещи горели в дома в знак на радост и тържество. Апостолите се молели и славословели Бога. Божията Майка възлегнала на украсен одър, радостно очаквайки смъртта. Изведнъж в третия час (9 часа) чудна небесна светлина озарила стаята. Покривът на къщата като че ли се разтворил и чудно явление се представило пред очите на вярващите. Сам Господ Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ликове ангели и светци, слязъл от небесата за душата на св. Богородица.

Господ повикал пречистата Си Майка за вечен живот и след това се чуло пеенето на ангелите, които славели с думите на архангел Гавриил: “Радвай се, благодатна, Господ е с тебе, благословена си ти между жените!” (Лука 1:28). Всички с благоговение гледали на това преславно видение. И когато след това пристъпили към одъра, на който лежало пречистото тяло на Божията Майка, видели, че лицето й сияе като слънце и чудно благоухание се разляло по стаята. Сърцата на всички присъствуващи се изпълнили с неизказана духовна радост.

Когато дошло време за погребение, апостолите вдигнали одъра и с псалмопение го занесли през град Йерусалим в село Гетсимания. Напред вървял св. Йоан Богослов, държейки в ръка райското клонче. Всички вярващи вървели подир пречистото тяло, над което се носел сияещ във вид на кръг облак, който озарявал цялото шествие, и ангелското пение се сливало с гласовете на вярващите. Много жители от града, като видели това чудно шествие, се присъединили към него. Но когато юдейските архиереи и началници узнали, че такава чест се оказва на починалата Майка Христова, те пратили въоръжени войници, за да разгонят събралата се тълпа и да отнемат от християните тялото на Божията Майка – те искали да го изгорят. Но когато войниците се приближили, сияещият кръг изведнъж се спуснал и като че ли с каменна стена оградил шествието, а пратените войници били внезапно поразени от слепота: По-късно някои от тях повярвали и били изцерени при гробницата на Божията Майка.

Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели.

На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица пристигнал ап. Тома. Той много се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива пресвета Богородица. В желанието си да го утешат апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да може да се поклони на пречистото тяло. Но когато влезли в пещерата, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.

Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан “част Христова”, и като славели Пресвета Троица, казвали: “Господи Иисусе Христе, помагай ни!” След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: “Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!” Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: “Пресвета Богородице, помагай ни!” Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата.

В памет на това нейно явяване пред апостолите св. Църква наредила да се прави възношение (въздигане хляб) в чест на пресвета Богородица. Това възношение се нарича “панагия” (“пресвета”).

По-късно над пещерата, гдето било положено тялото на Божията Майка, издигнали църква и оттогава започнали тържествено да празнуват Успението на Божията Майка. Тоя празник е един от дванадесетте велики  празници. © Жития на светиите, Синодално издателство 1991 година

ЗНАЧЕНИЕТО НА БОГОРОДИЦА ЗА РАЗЛИЧНИТЕ РЕЛИГИИ

Православното християнств, в т.ч. и Българското, почита Богородица като най-големия светец, като първия по значение след Бога. Нейният образ е широко застъпен в православната иконография, химнография и литургика. На нея са посветени някои от най-големите църковни празници. Молитвите, отправени към Богородица имат особено значение, тъй като тя е най-близо до Бога и съответно е най-решаващият ходатай за молещия пред Него. Независимо от това от православна гледна точка, Мария е човек като всички останали и всичките  заслуги се изразяват в нейната непорочност и святост. Към подобен на източното православие възглед се придържат и останалите раннохристиянски църкви, които не са влезли в уния с Рим — например Арменската и Коптската.

Като цяло католическото виждане до втората половина на 19 век не се отличава от православното. През 1870 година обаче Първият ватикански събор (20-ти вселенски според католическото изчисление) провъзгласява догмата за непорочното зачатие на Богородица, т.е. тя, както и Христос, също е зачената непорочно. Оттам нататък следват и тезите за „Възнесението“ на Богородица (сюжет, който е застъпен в православната иконография доста преди въпросния събор). През 1964 г. папа Павел VI провъзгласява Богородица за „майка на Църквата“. Това става един от поводите за отделянето от Католическата църква на т. нар. „старокатолици“, а Православната църква обвинява Рим, че „обожествява“ Богородица. Ватиканът възразява, че това не е „обожествяване“, а просто подчертаване на особени достойнства. На междувероизповедно ниво дискусиите по този въпрос продължават (в рамките на добрия тон), но до днес нито една от страните не е склонна да отстъпи от позициите си.

Според протестантските вероизповедания, които в огромната си част отричат отдаването на религиозна почит към светци, Мария е благочестива жена, майка на Иисус, но на практика обикновен човек. Без да отричат заслугите , протестантските общности нямат по-особено отношение към нея. Някои от тях упрекват Католицизма и Православието в идолопоклонничество заради култа към Богородица.

Мария е на особена почит в исляма, една от достойните жени, наред с Ева и Фатима. Коранът я оценява като „най-великата“ от всички жени. Въпреки това, в исляма тя не е обект на по-специална религиозна почит.

БОГОРОДИЦА и Иконостаса

В православния иконостас първата от иконите от северната страна на царските двери е задължително богородична, независимо от иконографския тип. Освен това образът на скърбящата Мария се изобразява задължително на северната венчилка до Разпятието, а също на северната част на царските двери (на южната е архангел Гавраил — така цялостно се получава сюжетът Благовещение).