Макет на АЕЦ Белене. Изпълнението на договора за изграждането на двублоковата АЕЦ „Белене”, която ще работи с руски реактори, беше преустановено през 2009 г., след оттеглянето на основния инвеститор – германската корпорация RWE.Белене е град в Северна България, на 223 км североизточно от столицата София. На 07 септември 1964 г. Белене е обявен за град. На територията община Белене се намира част от природния парк Персина, който обхваща територии и от общините Свищов и Никопол, както групи от островите в българския участък на р. Дунав в този район. Той е единствения природен парк в българския участък на р. Дунав. Групата от острови наречена "Беленски дунавски архипелаг" се състои от 19 острова като по-големите са островите „Персин“, „Магареца“, „Милка“, „Китка“, „Голяма бързина“, „Малка бързина“ и др. Тук се е намирал и най-големият Концентрационен лагер след вземанато на властта от Комунистите и Отечествения фронт в България. Той е създаден на Белене (остров) на р. Дунав през пролетта на 1949 г. След това по заповед на Политбюро на БКП са открити лагерите в Ловеч, Куциян, Скравена, Босна, Бухово и други. Общо населението на цялата Община Белене възлиза на 10 927 души. Естественият прираст в общината е отрицателен и жителите залагат много на новата АЕЦ за да имат работа.
Русия и България подписаха меморандуми, даващи възможност за продължаване на строителството на АЕЦ „Белене”
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков определи като неактуален въпросът дали Русия има участие в компаниите-кандидати за инвеститори на АЕЦ „Белене”
1 декември 2010г. Във вторник в София Русия и България подписаха меморандуми, даващи възможност за продължаване на строителството на АЕЦ „Белене”. Българската Национална енергийна компания (НЕК) запазва контролните си 51 % в компанията за построяването на АЕЦ-а, в качеството си на потенциални инвеститори се явяват финландската фирма Fortum и френската инженерна компания Altran, които за момента ще имат по около 1 % от акциите. „Росатом” поема финансовите рискове и първоначално ще разполага с до 45 %, като в бъдеще делът на западните инвеститори може да нарасне до 25 %.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков определи като неактуален въпросът дали Русия има участие в компаниите-кандидати за инвеститори на АЕЦ „Белене”. Трайков коментира още, че компаниите имат своя история и че в момента подписаните документи за втората ядрена централа са необвързващи. За пример той посочи компанията „Фортум Корпорейшън”, която е публична и акциите й се търгуват свободно на борсата.
Изпълнението на договора за изграждането на двублоковата АЕЦ „Белене”, която ще работи с руски реактори, беше преустановено през 2009 г., след оттеглянето на основния инвеститор – германската корпорация RWE.
Москва предложи на София да използва руски средства за дострояването на централата, но България предпочете сама да търси нови партньори. София искаше и промяна на схемата за оценяване на договорната цена на проекта (4 млрд. евро плюс корекции заради инфлацията) и фиксиране на твърда цена на АЕЦ-а.
Включването на Fortum в проекти за атомни централи, изграждани от „Росатом” беше споменато като възможност от вицепрезидента на „Атомстройекспорт” Тимур Иванов още през месец май. Но тогава ставаше дума за проекти в Балтийските страни и Турция. Fortum контролира ядрената енергетика във Финландия, но не може да разшири дейността си в страната – през 2010 г. правителството на Финландия се отказа от изграждането на нов енергоблок във финландската АЕЦ „Ловииза”.
От „Росатом” поясниха, че сформирането на компанията за проектиране на АЕЦ „Белене” ще отнеме до десет месеца, като през септември 2011 г. трябва да започне изливането на бетона и основите на първи енергоблок. Задействането му е планирано за 2016 г. Директорът на руската компания Сергей Кириенко допълни, че в проекта могат да се включат още инвеститори, като документацията се изучава от четири-пет европейски компании. Възможно е новите инвеститори да влязат в проекта още в началото на 2011 г.
Интерес към „Белене” проявява и Сърбия, чийто дял може да възлезе на 5 % от стойността на проекта.
Страните продължават да не са в съгласие за цената на АЕЦ-а. Преди дни Кириенко заяви, че цената е фиксирана на 6,4 млрд евро и не би могла да падне по-ниско. Но във вторник българският премиер Бойко Борисов заяви, че централата не трябва да струва повече от 5 млрд. евро и България няма да дава повече средства за проекта.
Според експерти самото включване на Fortum в проекта „Белене”, който в последно време беше разглеждан със скептицизъм, може да се счита за положително развитие. Участието на финландската компания може да постави начало на тенденция големи инвеститори и инвестиционни фондове да започнат по-охотно да се включват в проекти за атомни електроцентрали.
Увеличаването на доверието в „Росатом” като партньор може да доведе до сключването на още договори за изграждане на още АЕЦ в Индия, Китай, Турция и Виетнам.