Цвете зад решетките (Flower Behind the Bars) Елате на опашката “зад оградата”. Карикатура: Анатоли Станкулов
Може ли едно цвете да расте зад решетките? Може ли да ти дойде акъла на опашката за бургери? Къде си ти и коя е причината да си там?
Всеки трябва да прецени сам. А ние ще ги поканим на опашката “зад оградата”.
Хората са станали мързеливи и нямат и най-малка представа как се прави революция. Така е приспан народа, че нищо не може да направи. Така е притиснат на границата на оцеляването, че освен за едно парче хляб, за друго нищо не може да мисли. Толкова е смачкан в ежедневието, че освен за днес, като циганите, за друго време не се и сеща.
От много простотия и култура идва само мърсотия и халтура. От много интелигенция и скромност идва само инерция и покорност. Идеалната формула за едно управление е съчетанието им, важното е да има “мир”. Спокойни и дълбоки води за кораба, който да плава до заветната цел – вечната власт.
“Коя е тази ужасна епоха, в която идиоти водят слепците”, Уиллям Шекспир
НА ОПАШКАТА
Мъж с овално червендалесто усмихнато лице излъчващо задоволство, изтукан в лъскав тъмен костюм и ярка вратовръзка, водеше опашката за промоционални бургери. Левентът елитарно потропваше с лъскави обувки с дълги връзки с прехвърлящ и проникващ поглед към мрежичките за пържене и сърцевидно оформените задни части на работничка с фирмено боне, наведена над пресните вкусотии, дебнеща да не загорят.
Интелигентен, видимо изпълнителен и тих служител на фирма беше достигнал второто място на опашката за бургери, които днес бяха на промоция и всеки гладен можеше да закупи за 1 кинта.
Той покани едва крепящата се жена с инвалидна количка зад него да мине отпред, за да спре да му диша във врата.
Зад нея мъж с брезентови дрехи и високи боти говореше нещо на свой явно колега, който пък си гледаше часовника и си стъргаше един в друг ботушите, полепнали с вар и пясък.
Зад тях имаше малка група, която се оказа мургаво семейство с четири деца, на които гордият едър татко обясняваше, че най-доброто от менюто на ресторанта днес са именно промоционалните пухкави сандвичета, а жена му дундуркаше най-малкият челн на семейството.
Младо момиче с книги под мишница, обута в изтъркани дънки и фланелка с инициалите на университет, явно студентка, плачеше без глас, притисната от гладната тълпа и четеше ярко светещото табло в колко часа свършва промоцията с достъпна цена.
Доста пълна женица пуфкаше и си нареждаше сама на себе си колко трябва да изяде и евентуално какви парички ще й останат за нещо диетично утре, или пък в другиден.
Мъжага, свил ръце пред мощните си гърди, приятно галеше с пръстчета своите напомпани бицепси след поредната тренировка в джима, и доволно се облизваше пред дребната опашка.
На края на опашката буен красив младеж с позлатени очила без рамки на стъклата, по фланелка с къси ръкави и впити панталони плюеше змии и гущери по правителството. Никой не му обръщаше внимание, чуваха се коментари че е луд, но пък че и той трябва да се нахрани.
Отвън на “моторната” опашка в пъравата кола, нова, чиста и със затворени прозорци седеше костюмиран чичко, който обилно жестикулираше и обясняваше на дъщеря си, колко е хубав днешният бургер и как през уикенда, когато той е в къщи, ще отскочат с мама до някой ресторант с маси. Зад него, за да не загасне, газта на стар пикап натискаше мургав левент, който обясняваше на седналите до него още двама симпатяги как ще си купят по два промоиционални сандвича в меню с най-голямата Кока. На редицата автомобили се разнасяше смесена миризма на изгорели газове, фреон от климатици и изгнили есенни листа.
На плей-граунда играеха десетина весели босички дечица, придружени от техните настойници, строги майки и внимателни гледачки. Ухаеше на напечена гума от предпазната настилка, достъпни парфюми и топло олио от картофки и кюфтенца. Дама беше свела глава над последен модел смартфон, самозадоволно цъкаше съобщения по екрана и хвърляше по едно око на запотеното момченце с нея. Само един татко бе поседнал около пързалката, тежко загледан в облаците и потропващ с пръсти по пластмасовата ярко оцветена масичка.
Възрастна служителка с униформа на бургер-компанията с модерна метла обикаляше и подмиташе остатъците.
Звънец
Ззззрррррр! Звъни звънецът! Даден е сигналът за промоция на евтини бургери! И тогаз тишина и сладост! Забвение и задоволство! Носи се миризмата на пресна манджа! Атмосферата, създадена от нахранените е незабравима! Забравени от Бога!
История
Така ли беше? Така ли е? Така ли ще бъде?
Всеки има право да направи своето сравнение!
Разбира се и своят избор!
И все пак да не забравя, че дори да е на диета, трябва да се храни!
С какво – на кой му пука!
ВИЖТЕ ТОВА ВИДЕО – ДАЛИ Е БИЛО, И ДАЛИ Е ВАЛИДНО ДНЕС:
1 comment for “Цвете зад решетките – на опашката за революция или за манджа /+видео за сравнение/”