ИЗБОРИ Къде “потъват” гласовете в чужбина и кого избират?

ЗАЩO ПОЛИТИЦИТЕ “ЗАДРАСКВАТ” БЪЛГАРИТЕ “ЗАД ГРАНИЦА” И ОБРАТНОТО?

2014 г. Опашки се вият в ИС секция в Сънивейл, Калифорния. Дали някога ще видим пак? Фото: BULGARICA

“За кого гласувам, къде ми отива гласът?” – редовният въпрос, който си задават всички българи в чужбин

Гласовете на българите в чужбина играят някаква роля САМО за общия брой на депутатите, които ще бъдат избрани от всяка партия и от тях зависят гласовете, които ще формират бариерата от 4% за влизане в парламента. И до там.

Така българите зад граница не излъчват депутати, имащи пряко отношение и ангажимент към техните проблеми, а техните гласове се събират накуп и се разпределят в България.

Основната причина е, че НЯМА район „Чужбина”, който да излъчи депутати! И то от години! Т.е. българите в чужбина са “задраскани” от грижи и от представители в парламента, които да търсят решаване на проблемите. 

ОСВЕН ЧЕ “ЖРЕБИЯТ” ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГЛАСОВЕТЕ, ДИРЕКТНО ОБЛАГОДЕТАЛСТВА САМО ОПРЕДЕЛЕНИ ПАРТИИ, А НЕ ТЕЗИ, КОИТО СА ПОБЕДИЛИ ПРИ ВОТА В ЧУЖБИНА! ЕТО КОНКРЕТЕН ПРИМЕР – през 2013-та ГЕРБ и ДПС си разделиха 7-те цели мандата от чужбина, макар че други партии ги изпреварват във вота в чужбина!

ДА НЕ ГОВОРИМ, ЧЕ Парламента на българите в чужбина ВИНАГИ не е същият на избрания в Родината, излъчва преки победители и дори изхвърлия цели политически формации, и така гарантира управление и се спестяват пари за нови урни! Ето пример от 2021 г.

ИЗБОРИ Българите в чужбина веднага наредиха правителство в България

ИЗБОРИ 2021 РЕЗУЛТАТИ Българското правителство на Ел Ей е ДБ + Слави – Лас Вегас шампион по гласуване на Западния бряг в САЩ (+ видео)

Причината за ограничената възможност на българите извън пределите на страната да упражнят правото си на вот, са законодателни поправки, приети още през 2016-та година от второто правителството на Бойко Борисов, ГЕРБ, които ограничават секциите в страни извън ЕС най-много до 35 общо за цялата съответна държава. Слави Трифонов  поиска спешна промяна едва по-малко от месец преди изборите и при парламент във ваканция заради кампанията. Други партии също се упражняват по темата, макар да имаха съпричастност към приемането на въпросните текстове!

Подобен район „Чужбина” обаче съществува в редица европейски държави – Франция, Италия, Португалия, Хърватия, Северна Македония, Румъния и Литва.

Българите в чужбина гласуват само за партийни листи, но не и за конкретни кандидати в тях, т.е. използване на преференция.

След приключване на изборния ден

гласовете от чужбина се прибавят към резултата от страната.

Общият брой гласове се разделя на 240, колкото са депутатите в парламента. Така се получава единната норма на представителство за страната – т.е. колко гласове за нужни за едно депутатско място.

След това се определя разпределението на мандатите за всяка партия и коалиция на национално ниво. Първата стъпка е да се определи коя партия преминава 4% от общия брой гласове – бариерата за влизане в парламента. Така се получават действителните гласове. Те се делят на 240 и се получава т.нар. квота на Хеър-Ниимайер.

Гласовете от чужбина, тъй като не съществува МИР – Чужбина, участват в общия резултат и са важни за 4-процентната бариера, но реално се разпределят към съществуващите МИР-ове в страната.  Всеки спечелен мандат от чужбина (т.е. спечелването на определен брой гласове, различен за всеки избор според общия брой гласували за преминалите бариерата) отива към един от 31-те избирателни района в страната за съответната формация.

Получените действителни гласове за всяка партия и коалиция на национално ниво се делят на полученото число на квотата. Колкото е цялата част от новото полученото число, толкова са първоначалните мандати, която получава дадената партия. Оставащите мандати до определените разпределят между партиите и коалициите по реда на намаляване на дробната част (остатъците), докато се разпределят всички мандати.

Следва разпределение на мандатите по многомандатните изборни райони, в което вече гласовете от чужбина не участват, защото те просто си нямат район. Който по сегашни данни наброява 1/3 от населението на България, ако се приеме, че над 2 милиона български граждани живеят извън страната.

Ако някой реши да гласува “зад граница”, ето всичко:

*****

ТУК ЩЕ ОТКРИЕТЕ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ИЗБОРИ НА ЗАПАДНИЯ БРЯГ И ВЕГАС ОТ НАЧАЛОТО НА ПРОВЕЖДАНЕТО ИМ ОТ 20 ГОДИНИ НАСАМ

*****

КАК ГЕРБ И ДПС СИ ПРИБРАХА ВСИЧКИ МАНДАТИ ОТ ГЛАСОВЕТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА? – ДЕТАЙЛИ

 

*** За да изясним механизма, по който гласовете от чужбина влияят в крайна сметка на разпределението на мандатите, ще разгледаме изборите за народни представители през 2013-та година.

2013

През 2013-та само четири партии и коалиции минават бариерата от 4%. Това са ГЕРБ, „Коалиция за България“ (БСП), ДПС и „Атака“, които печелят съответно 1 081 605 гласа, 942 541 гласа, 400 466 гласа и 258 481 гласа – общо от страната и от чужбина.

От тях за четирите партии от чужбина идват съответно 23 090 гласа за ГЕРБ, 4 907 гласа за „Коалиция за България“, 54 353 гласа за ДПС и 3 018 гласа за „Атака“.

Общо всички гласове, които участват в разпределението на мандатите, са 2 683 093 гласа. Методиката изисква тези гласове да се разделят на общия брой народни представители според българската конституция, за да се определи тежестта на един мандат.

Това означава, че трябва да разделим 2 683 093 на 240, което прави 11 179.55  – толкова е тежестта на един мандат за изборите през 2013-та. Последното е така наречената „квота на Хеър“.

Общо гласовете на четирите партии и коалиции от чужбина, които са мандатоопределящи, са 85 368 гласа. Когато разделим тези гласове на тежестта на един мандат, получена по-горе, виждаме, че от чужбина в страната са се разпределили 7,63 мандата.

За да се определи коя от четирите партии колко мандата ще получи от тези 7.63, получените от нея гласове от чужбина се разделят на „квотата на Хеър“ или тежестта на мандата, изчислена по-горе. Така ГЕРБ получават 2,06 – два цели мандата от чужбина и съвсем малък остатък. „Коалиция за България“ взима 0,44 мандат, което означава, че само са уплътнили някъде някой непълен мандат в страната. ДПС от своя страна взимат 4,87 мандата, което означава пет мандата, а „Атака“ взимат едва 0,27, което не е достатъчно за почти нищо.

Изводът е, че през 2013-та ГЕРБ и ДПС си разделят 7-те цели мандата от чужбина, макар че гласовете в чужбина въобще не отговарят на цифрите!

ИЗБОРИ КЪДЕ И КОЛКО СТРУВАТ – в чужбина в 719 секции в 57 държави гласуват за 4855 кандидати в 19 партии и 9 коалиции

Ммм

 

Comments - Вашият коментар