“На тази земя журналистите са длъжни да помогнат на хората да се пробудят за това какво е човекът на земята и защо е сътворен“
24 апр 2025 На 87 години почина легендарната журналистка Даниела Кънева
24 апр 2025 На 87 години почина легендарната журналистка Даниела Кънева, която до последния си ден правеше репортажи и впечатляваше всеки със силата на духа, професионализма и сърдечността си, носител на най-високото японско отличие — Орден на изгряващото слънце*.
„Аз и за себе си съм непозната. Човек непрекъснато се търси и колкото повече години минават, толкова по-близо до себе си стига.
Човек трябва да знае, че животът е едно дълго бягане с препятствия, маратон с препятствия. И всяко идване на земята е едно завръщане.
Всеки човек се връща към мечтите си, към фантазиите. Където и да е, човек трябва да бъде човек, независимо от житейското стъпало.”
Кънева бе един от най-значимите и уважавани журналисти в страната, оставила дълбока следа в историята на българските медии, за което преди 5 години президентът Румен Радев я удостои с Почетния знак на държавния глава.
Даниела Кънева е 1-ят български кореспондент, изпратен в Япония и 1-та чуждестранна журналистка, акредитирана там.
“Сражавам се за добрата новина и смятам че всички сме виновни, че я няма. Животът не е само страх, има толкова красиви неща. Добре е да знаем, че винаги около нас има светла и тъмна страна – защо да не мислим само за светлата?! защо да не изберем само нея?”
*** Даниела Кънева е родена в София. Тя произхожда от известния еленски възрожденски Кършовски род. От седемгодишна възраст тя пее в хор „Бодра смяна“ и по тази линия участва в постановки на Софийската опера, показва справка, изготвена от “Справочна” на БТА.
Даниела Кънева учи ядрена физика, но завършва английска филология, а впоследствие външна търговия и международни отношения в Лондонския университет. Започва да преподава английски език в София, но се насочва към журналистиката и постъпва на работа в Българската телеграфна агенция (БТА). От 1970 до 1975 г. г. тя е кореспондент на БТА, акредитирана постоянно в Япония. Даниела Кънева е първата чуждестранна кореспондентка и първият български журналист там, а интересът ѝ към Страната на изгряващото слънце се запазва през целия ѝ живот. След завръщането си в България, Даниела Кънева е поканена да работи за Българската национална телевизия като военен кореспондент.
Тя отразява различни военни конфликти като Ирано-иракската война, войната в Персийския залив, войната в Босна и др.
Сред известните събеседници, които Даниела Кънева интервюира, са външният министър на СССР Андрей Громико, музикантът Рей Чарлз и др. Певецът дори посещава България и изнася концерт в София през 80-те години по покана на журналистката.
Името ѝ излиза в списък на агенти и секретни сътрудници на 1ГУ на ДС, където е била под псведонима “Искра”. Тя се води на отчет от 1966 г., след като всички кореспонденти на Държавната информационна агенция БТА в чужбина по това време задължително трябва да докладват на ДС. Но, я свалят от отчет пак по времето на Социализма, само 8 години по-късно през 1974 г., защото не се оказала “надежден доносник”.
През януари 1985 г. Даниела Кънева взима първото интервю с Раджив Ганди**, който е избран за министър-председател на Индия след убийството на майка му Индира Ганди. На 21 май 1991 г. тя разговаря с Раджив Ганди часове преди да бъде убит, докато той пилотира самолета си. Кадрите обикалят по световните медии, но първо са предоставени и излъчени по Българската национална телевизия, въпреки настоятелните искания от Би Би Си и Си Ен Ен.
Освен в Япония и Индия, Даниела Кънева е била кореспондент във Виетнам, Китай. Отразявала е събития от Алжир, Шри Ланка и други екзотични места. Тя е автор на над 110 документални филма, като от тях 25 са посветени на Япония.
През 2007 г. Даниела Кънева е наградена с почетна грамота на японския посланик, а през 2011 г. и с „Ордена на изгряващото слънце – златни и сребърни лъчи“ за изключителния си принос в укрепването на българо-японските отношения.
„Всяко докосване до света на японците прави другите хора по-добри. Много ги обичам за това, че не правят нищо стандартно и умеят да ценят Божия дар, наречен земен живот“, казва през 2007 г. журналистката Даниела Кънева на церемонията в резиденцията на японския посланик Коичиро Фукуи.
През 2015 г. Даниела Кънева е наградена със „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти (СБЖ) за цялостен принос към българската журналистика, а през 2018 г. е сред номинираните за специалната награда на СБЖ на името на Йосиф Хербст.
През 2020 г. тя е удостоена с Почетния знак на държавния глава за значим принос към българската журналистика. „С малко изключения и много изпитания във времето България винаги е била земя на силни журналисти. Тя посочи, че журналистиката е призвание и изрази надежда в новото поколение да се появят хора, които гледат на тази професия като на призвание. На тази земя журналистите са длъжни да помогнат на хората да се пробудят за това какво е човекът на земята и защо е сътворен“, казва Кънева на церемонията.
Поклон пред паметта ѝ!
*Орден на изгряващото слънце (на японски: Kyokujitsu-shō) е японски орден, въведен през 1875 г. от император Мейджи, и е 1-та държавна награда на Япония. Връчва се за значими постижения в международните отношения, популяризирането на японската култура или опазването на околната среда. Първи по ред за личности извън политиката и най-високопоставени в управлението. Нарежда се на трето място по значимост след Ордена на хризантемата (за държавни глави и благородници) и Ордена на цветовете на пауловнията (предимно за политици).
**“Най-много ме помнят с последното интервю с Раджив Ганди, което стана световна новина през 1991 година. И до ден днешен се излъчва по целия свят в деня на годишнината от смъртта му – 21 май. Но аз взех и първото с него като политик, веднага след убийството на Индира Ганди. Отвлякохме кола на индийската телевизия с един осветител. Стигнахме единствени от стотиците чужди кореспонденти до военните патрули по пътя до Раебарели – 110 милионния щат Утар Прадеш. Беше последният ден от предизборната кампания. Посред нощ, с масивна охрана се появи и самият Раджив Ганди. Но аз съм бивша гимнастичка. Прескочих за изненада на всички предната част на колата, охраната му ме сграбчи. Успях да му изкрещя: “Раждив Ганди” и той ме спаси. След 30 минути в неговата палатка взехме първото му телевизионно интервю като политик. На неговия генератор. Само 13 минути. След това, за съжаление, взехме и последното – на борда на 6-местния му реактивен самолет “Чесна”, разказва Даниела Кънева пред изданието “Филтър” малко преди да навърши 85 години.
*** Източници: БТА, ВИНФ, 07.06.2007; 03.11.2011; 09.05.2012; 06.11.2015; В. „24 часа“ от 14 август 1999 г., бр. 220; В. „Сега“ от 1 юли 2000 г., бр 152