Американци на тайни преговори в България за газохранилището с руски газ в Чирен

Да стане газов хъб за части от Източна Европа

Човек на Тръмп в София

4 авг 2025 (Ройтерс) Тайна среща на американски инвеститори с  българските власти в София разкри агенция Ройтерс. Янките дошли тази седмица за преговори с родните велможи, относно разширяването на газохранилището в Чирен*** – проект, който може да се окаже ново поле за сблъсък между привържениците и противниците на руския природен газ в Европа, съобщава авторитетната агенция.

От Ройтерс разкриват и друг по-ранен неуспешен опит на българските власти да продадат също на американци дял от продължението на стратегическия газопровод “Турски поток” през българска територия, който парламента и медиите в България са “пропуснали”.

Ройтерс се позовава на достоверна информация от “петима души, запознати с проблема”, без да ги назовава поимнено. Един от споменатите в публикацията инвеститори е добре познатият в бизнес средите Стивън Линч от Флорида, който е отказал коментар. Същото е направил и сътрудник на премиера Росен Желязков, поставен от партията на Борисов ГЕРБ.

Има и втори американски инвеститор с интерес към Чирен, според източниците на Ройтерс, и това е Фей Уанг, като двамата с Линч се ползват с подкрепата на един от най-приближените хора на Тръмп – Брад Парскейл. Той е един от мениджърите и на двете предизборни кампании на президента Доналд Тръмп от 2016 и 2020 г. На Парскейл се разчита да привлече към Чирен американски енергийни компании, в случай, че проектът се материализира.

Ройтерс твърди, че инициативата за участие в струващия €285 милиона Евро проект за удвояване на капацитета на Чиренското газохранилище е дошла от Линч и Уанг. Именно те са се обърнали към българските власти.

Интересът им въобще не е случаен. Уголемяването на Чирен може да превърне

България в газов хъб за части от Източна Европа.

Със или без американски инвеститори, Чирен може да играе важна роля през идните години, докато Гърция, Сърбия, Унгария и други страни от региона се колебаят дали да продължат да разчитат на руски газови доставки или да увеличат вноса от други страни, отбелязва агенцията, като припомня, че

през България преминава последния работещ газопровод от Русия за Европа.

Увеличен капацитет на Чирен би бил от интерес както на привържениците, така и на противниците на руския газ. Проектът обаче е спрян от миналата година заради разследване на Европейската прокуратура за злоупотреби със средства от общия бюджет, припомня Ройтерс.

Агенцията отбелязва и друга потенциална пречка – репутацията на едни от двамата кандидати за инвестиции,

Стивън Линч, който има дългогодишна предистория на бизнес отношения с Русия

с участието си в сделки за дялове на “Юкос” и “Сбербанк”. Опитът му да закупи компанията собственик на “Северен поток 2” по-рано тази година предизвика гневни реакции в Европа и декларация от германския канцлер Фридрих Мерц, че няма да допусне тръбата, свързващата Германия и Русия през Балтика, да заработи отново.

Що се отнася до Русия, нищо не е ударило по-силно нейната икономика от загубата на по-голямата част от европейския газов пазар преди три години.
Сега той осигурява 19% от търсенето на Европа, в сравнение с предишните 40%, като основно се състои от втечнен природен газ (LNG) и част от него, транспортиран именно през Турция по тръбопровода „Турски поток“.
Участието на Вашингтон във възстановяването на продажбите на газ би могло да помогне на Москва да се справи с политическата опозиция в голяма част от Европа.

От 2022 г. насам Европа се е обърнала към други доставчици на газ, включително американския износ на втечнен природен газ (LNG).
Двама от осемте източника на Ройтерс съобщиха, че американският пратеник Стив Уиткоф и инвестиционният пратеник на Путин Кирил Дмитриев са провели разговори за газа като част от мирните преговори за Украйна.

„Газпром“ би обмислил продажбата на газ на Европа, ако нов собственик поеме контрола над газовата мрежа между Русия и Европа, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред френското списание Le Point през април.
Москва е готова да търгува със своя газ и знае, че някои европейски страни все още искат да го купуват, каза Песков в интервю за Le Point.

„Има продавач на газ, има потенциални купувачи“,

каза Песков пред репортери през април.
По маршрута, пресичащ Балтийско море, „Газпром“ контролира двата тръбопровода-близнаци „Северен поток 1“ и „2“, подкрепени от европейски фирми, които държат дялове.

Относно начина, по който

американците биха могли да се включат,

петима източници съобщават, че в разговорите до момента са обсъждани американски инвеститори, които да поемат дялове в газопровода „Северен поток“, свързващ Русия и Германия, или в газопровода, пресичащ Украйна, или в самия „Газпром“.

Американски фирми биха могли да служат и като купувачи, закупувайки газ от „Газпром“ и доставяйки го до Европа, включително до Германия, според източниците.

Двама от източниците казват, че в дипломатическите разговори с участието на потенциални американски инвеститори е разгледана и идеята

американски купувач да взема руски газ и след това да го изнася за Европа

като начин за облекчаване на европейската политическа опозиция срещу възобновяването на доставките.

Трите бизнес гиганта BlackRock, Vanguard и Capital Group, които играят голяма роля в разпределението на Украйна, също така притежават и дялове от по 1-2% в руския Газпром. Но, разбираемо не отговориха на исканията от Ройтерс за коментар, а Capital Group напеаво отказа коментар.

Европейската комисия също отказа коментар. Брюксел иска да забрани нови руски газови сделки до края на 2025 г. и да забрани вноса по съществуващите споразумения до края на 2027 г. Планът, който ще бъде обсъден следващия месец, ще изисква одобрение от Европейския парламент и мнозинството от държавите членки. Унгария и Словакия изразиха несъгласието си с тази стъпка.

На 30 април Киев и Вашингтон подписаха споразумение за минерали между САЩ и Украйна, което включва всички природни ресурси и инфраструктура, собственост на украинското правителство, но не споменаха изрично тръбопровода.
Русия е готова да възобнови износа на газ за Европа незабавно, ако има политическа воля за това, заяви Путин.
Тръмп заяви, че се надява скоро на мирно споразумение за Украйна и очаква това да проправи пътя както за Русия, така и за Украйна да правят голям бизнес със САЩ.

Дали България ще успее да се намърда в световната бизнес схема на мира, ще разберем скоро.

По наша преценка от BulgariCA, до краят на 2025 г. светът ще има нова мирна карта на преразпределение и отново с основни двама играчи – Русия и САЩ, за каквото и да се напъват другите държави. 

***

Подземното газохранилище „Чирен“ е изградено на мястото на изтощеното газокондензатно находище, което е открито на 16 август 1963 г. край село Чирен, област Враца. Газохранилището се използва за покриване на сезонната неравномерност в потреблението на природен газ в страната и е един от инструментите за гарантиране на сигурността на газовите доставки.^[1] То е с капацитет на активен газ около 550 млн. m³/годишно.^[2]

По време на експлоатацията на находището са добити общо 2,8 млрд. m³ природен газ и 76 200 m³ газов кондензат. Работата на газовото хранилище започва през август 1974 г. с трансформирането на изтощеното находище в газово хранилище и единственото на територията на България.

Най-големият добив на природен газ, осъществен от газовото хранилище за един сезон възлиза на 390 млн. m³. Добивът зависи от потребностите на пазара в страната. Максималният денонощен добив, достигнат по време на газовата криза през януари 2009 г., поддържан в продължение на две седмици е 4,2 млн. m³/ден.^[1]

На 27 юни 2022 в Люксембург е подписано споразумение за финансиране разширяването на газохранилище Чирен, между „Булгартрансгаз“ ЕАД и Европейската изпълнителна агенция по климат, инфраструктура и околна среда. В рамките на проекта трябва да бъде извършено модернизиране и разширяване на надземните съоръжения на хранилището, чрез изграждане на надземни съоръжения, сондажи и газопровод с дължина около 45 км. По този начин капацитетът за съхранение на природен газ в „Чирен“ ще бъде увеличен до 1 млрд. m³, а на дневните капацитети на добив и нагнетяване – до 8-10 млн. m³/ден. Предвижда се съоръженията да бъдат въведени в експлоатация поетапно до края на 2024 г.^[4]

Собственик и оператор е „Булгартрансгаз“ ЕАД, българско държавно предприятие за тръбопроводен транспорт със седалище в София.

То е дъщерна компания на Български енергиен холдинг и се занимава основно със съхранение и пренос на природен газ. Компанията е собственик и оператор на голяма част от газовата инфраструктура на територията на страната, която включва мрежа за пренос на газ за местно потребление, мрежа за транзитен пренос на газ и подземното газохранилище „Чирен“.

Булгартрансгаз изпълнява необходимите действия за осъществяване на проекта „Балкански поток”. 

Към 2023 г. в „Булгартрансгаз“ работят 980 служители, обемът на приходите е 963 милиона лева – най-големият за транспортно предприятие в България, а печалбата е 212 милиона лева. 

На 15.01.2007 г. Софийски градски съд вписва преобразуването на „Булгаргаз“ ЕАД в „Булгаргаз Холдинг“ ЕАД, в чийто състав са включени „Булгартрансгаз“ ЕАД, „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартел“ ЕАД. Едноличен собственик на капитала на трите дъщерни дружества „Булгаргаз-Холдинг“ ЕАД.

На 18.09.2008 г. с Решение на Министъра на икономиката и енергетиката „Булгаргаз Холдинг“ ЕАД се преименува в „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД (БЕХ ЕАД).Той е изцяло държавна собственост и концентрира основната част от държавните активи в енергетиката. Към 2022 г. групата на БЕХ има общ обем на продажбите около 22 милиарда лева, чиста печалба от 3,1 милиарда лева и 20 хиляди служители. 

Дружествата в състава на Българския енергиен холдинг са:

• АЕЦ Козлодуй
• Булгаргаз
• Булгартрансгаз
• Електроенергиен системен оператор
• Мини Марица изток
• Национална електрическа компания (НЕК)
• ТЕЦ Марица Изток 2

Освен това към 2018 година БЕХ има 50% участие в „Ай Си Джи Би“, „Южен поток България“ и „Трансболкан Електрик Пауър Трейдинг“, както и миноритарни дялове в „КонтурГлобал Марица Изток 3“ (27%), „КонтурГлобал Оперейшънс България“ (27%), „ЗАД Енергия“ (48%), „ПОД Алианц България“ (34%) и „Хидроенергийна компания Горна Арда“ (24%).

Целесъобразността на създаването на холдинга е оспорвана в края на 2008 г. и през лятото на 2009 г. новият министър-председател Бойко Борисов (ГЕРБ) заявява намерението си да го закрие, но така и не реализира намерението си.